Андрий Будугай
На Пути Дао
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
По Пътя на Дао
На Ленчо Димитров
Нещо стигнеш ли ти,
то по същност е сянка на Дао:
не ще никой прозре
до Безкрайния, Вечния път.
Знаеш само едно, -
то съдържа във себе си малко:
Дао – всичко финес,
философия силна в света!
Кой останал е сам
по-назад, той оказва се първи,
добродетелни сме
щом безкористно правим добро.
Да рушиме стени,
разрушаваме здраве и нерви.
Който мек е на вид,
в него скрито е здраво ядро.
Тържествува един,
в който няма страстта за победи,
който мярка познал:
в всеки Ин, той и Ян ще познай;
в равновесие той
ще приема и радост, и клетви;
със спокойствие пак
недостатъка свой ще признай.
Към върха пътят наш
не се слива със Пътя Всевечен.
Ний владеем онуй,
що не жалим за него безкрай!
А успех е в това, -
своя път да живеем човечно, -
първенството за тоз,
превъзходството - кой не желай!
Болгария, г.София, 11.03.2002, пн., 19.20.
Превод: Мария Шандуркова, 23.04.2016 г., 15.30., София
------------------------------
Нещо стИгнеш ли тИ,
то по сЪщност е сЯнка на ДАо:
не ще нИкой прозрЕ
до БезкрАйния, ВЕчния пЪт.
Знаеш сАмо еднО, -
то съдЪржа във сЕбе си мАлко:
ДАо – всИчко фИнес,
филосОфия сИлна в светА!
Кой остАнал е сАм
по-назАд, той окАзва се пЪрви,
добродЕтелни смЕ
щом безкОристно прАвим добрО.
Да рушИме стенИ,
разрушАваме здрАве и нЕрви.
Който мЕк е на вИд,
в него скрИто е здрАво ядрО.
ТържествУва едИн,
в който нЯма страсттА за побЕди,
който мЯрка познАл:
в всеки Ин, той и Ян ще познАй;
в равновЕсие тОй
ще приЕма и рАдост, и клЕтви;
със спокОйствие пАк
недостАтъка свОй ще признАй.
Към върхА пътят нАш
не се слИва със ПЪтя ВсевЕчен.
Ний владЕем онУй,
що не жАлим за нЕго безкрАй!
А успЕх е товА -
своя пЪт да живЕем човЕчно, -
първенствОто за тОз,
превъзхОдството - кОй не желАй!
-----------------------------
На Пути Дао
Ленчо Димитрову
То, что можно постичь,
есть, по сути, лишь тень сути Дао:
Не обхватит никто
Бесконечность и Вечность ничем.
То, что можно сказать, –
то содержит в себе слишком мало:
Дао – тоньше всего,
Дао – шире всех философем!
Тот, кто ставит себя
сзади всех, тот окажется первым,
Добродетель же в том,
что мы плату не ждём за добро.
Разрушая вовне,
мы калечим себя, свои нервы.
Тот, кто мягок на вид,
часто крепкое носит ядро.
Побеждают лишь те,
в ком угасли все страсти победы,
В ком есть знание мер:
в каждом Инь они видят и Ян;
С ровным чувством они
принимают и радость, и беды;
И спокойны всегда,
«недеянием» лечат изъян.
Путь к вершине любой
не вмещает в себя Путь Извечный.
Мы владеем лишь тем,
обладанием чем – не больны!
Достиженье же в том,
чтоб изжить свой предел человечий,
И главенствуют те,
превосходства кому – не нужны!
Болгария, г.София, 11.03.2002, пн., 19.20.