Михаил Анищенко-Шелехметский
Поэзия
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ПОЕЗИЯ
Не трябва да търсят във нея тоналност,
и Виктор да бъде наречен ВиктОр.
Поезия - туй е отблясъкът пламнал
на огън заровен в незнайно местО.
Не трябва да жалим през тихите нощи,
за малкия дар, за студения плам...
И облакът също облечен е в кожа,
а сянката бяга в безкрая голям.
Не страдай, че тъмна е бедната сграда,
че в купата слама не виждаш игла.
Поезия - туй е царкинята-жаба,
живей по-далеч от летеж на стрела.
Поезия - вечно поле е на боя,
когато в душа, и в небе е война,
когато се сцепва, сред плач и сред воя,
на две половини в небето луна.
Поезия сякаш прокоба от инки,
тя памет все още неродена в ден;
понякога фина като паяжинки,
на нея светът се държи закрепен.
Превод: Мария Шандуркова, 07.02.2017 г.
------------------------------------
Не трЯбва да тЪрсят във нЕя тонАлност,
и ВИктор да бЪде нарЕчен ВиктОр.
ПоЕзия - тУй е отблЯсъкът плАмнал
на Огън зарОвен в незнАйно местО.
Не трЯбва да жАлим през тИхите нОщи,
за мАлкия дАр, за студЕния плАм...
И Облакът сЪщо облЕчен е в кОжа,
а сЯнката бЯга в безкрАя голЯм.
Не стрАдай, че тЪмна е бЕдната сгрАда,
че в кУпата слАма не вИждаш иглА.
ПоЕзия - тУй е царкИнята-жАба,
живЕй по-далЕч от летЕж на стрелА.
ПоЕзия - вЕчно полЕ е на бОя,
когАто в душА, и в небЕ е войнА,
когАто се сцЕпва, сред плАч и сред вОя,
на двЕ половИни в небЕто лунА.
ПоЕзия, сЯкаш прокОба от Инки,
тя пАмет все Още неродЕна в дЕн;
понЯкога фИна катО паяжИнки,
на нЕя светЪт се държИ закрепЕн.
---------------------------------
ПОЭЗИЯ
Не надо искать в ней какого-то лада,
И Виктора звать непременно ВиктОр.
Поэзия – это сияние клада,
Зарытого там, где не знает никто.
Не надо грустить под ночную сурдинку,
Что дар не велик, что не жарки угли…
И облачко тоже бывает с овчинку,
А тень убегает до края земли.
Не плачь, что темна и убога избушка,
Что в стоге соломы не видно иглы.
Поэзия – это царевна-лягушка,
Живущая дальше полета стрелы.
Поэзия – поле для вечного боя,
Когда и в душе и на небе война,
Когда разрывается, плача и воя,
На два полумесяца в небе луна.
Поэзия, как предсказание инка,
Как память ещё не родившихся дней;
Порой она тонкая, как паутинка,
Но мир выживает, повиснув на ней.