Михаил Анищенко-Шелехметский
Русь моя
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
МОЯ РУС!
Моя Рус! Мъгла, заблуда,
прах от тайни времена!
Сякаш съм престъпник блуден,
аз към теб съм прикован.
В горски шум, в капака скърцащ,
в птичия далечен ек,
към пътечки тайни, бързи,
минали през този век.
Нека някога без вяра
да попадна във мъгли...
От смъртта небесна мяра
няма кой да се спаси.
Аз приемам дъжд и киша,
звезден свят, на врана грак...
И за щастие най-висше
нека бъда съден пак.
Мир на вас, гори лъчисти,
трепет, шепот... И треви...
До смъртта. На вас, на всички.
До безсмъртните души!
Превод: Мария Шандуркова, 07.02.2017 г.
------------------------------
МОя РУс! МъглА, заблУда,
прАх от тАйни временА!
СЯкаш съм престЪпник блУден,
Аз към тЕб съм приковАн.
В гОрски шУм, в капАка скЪрцащ,
в птИчия далЕчен Ек,
към пътЕчки тАйни, бЪрзи,
мИнали през тОзи вЕк.
НЕка нЯкога без вЯра
да попАдна във мъглИ...
От смърттА небЕсна мЯра
нЯма кОй да се спасИ.
Аз приЕмам дЪжд и кИша,
звЕзден свЯт, на врАна грАк...
И за щАстие най-вИсше
нЕка бЪда сЪден пАк.
МИр на вАс, горИ лъчИсти,
трЕпет, шЕпот... И тревИ...
До смърттА. На вАс, на всИчки.
До безсмЪртните душИ!
----------------------------
РУСЬ МОЯ!
Русь моя! Туман, поверья,
Пыль таинственных времён!
Как преступник к высшей мере,
Я к тебе приговорен.
К шуму сосен, к скрипу ставен,
К зову птиц издалека,
И к твоим тропинкам тайным,
Проходящим сквозь века.
Пусть порою путь без веры
Выпадает мне во мгле…
От всевышней смертной меры
Нет спасенья на земле.
Принимаю шум ненастья,
Свет звезды и крик ворон…
К наивысшей мере счастья
Я судом приговорён.
Мир вам, рощи да излуки,
Шелест, шёпот… Камыши…
Навсегда. До смертной муки.
До бессмертия души!