Очите ти са плахи, уморени,
не греят като ведри небеса,
защото в тях са болките стаени,
не мамят ги красиви чудеса.
Косите ти – звънливи водопади,
не гали вече пролетен ветрец.
Тъгуват те по минали отради,
по ласките на полския венец.
Но днеска ти си още по-красива,
сърцето ти е храм на любовта,
която ражда чудодейна сила
и дава смисъл верен на света.