Александр Сергеевич Пушкин
ЧЕРНАЯ ШАЛЬ
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ЧЕРНИЯТ ШАЛ
Молдавска песен
Безумен поглеждам към черния шал,
душа студенее в мъчителна жал.
Когато бях буен, наивен младеж,
аз любех гъркиня със страст и копнеж.
Прекрасната дева бе мила със мен;
но скоро настъпи най-черният ден.
Поканил бях гости да се веселим;
тогава почука евреин един.
"Пируваш с другари (пошушна), а тя,
гъркинята твоя е с друг в любовта".
Аз дадох му злато, проклех го до гроб,
повиках при мене най-верния роб.
Поехме; препусках на бързия кон;
и моята милост спотайвах без стон.
Дома на гъркиня в мига щом видях,
очи потъмняха и цял прималях...
Във скритата стая проникнах аз сам...
Арменец целуваше девата там.
Светът причерня ми; и сабя свистя...
Да спре да целува злодей не успя.
Безглавото тяло аз тъпчех със яд
и взирах се мълком в девойката, пак...
Кръвта й аз помня... и нейния зов...
Загина гъркиня, загина любов!
Свалих от главата й черния шал
и кървава сабя избърсах без жал.
А робът, щом мръкна и падна мъгла,
във Дунав изхвърли и двете тела.
И вече не любя прекрасни очи,
веселие нощем при мен не звучи.
Безумен поглеждам към черния шал,
душа студенее в мъчителна жал.
14 ноември 1820
Превод: Мария Шандуркова, 09.02.2017 г.
--------------------------------
БезУмен поглЕждам към чЕрния шАл,
душА студенЕе в мъчИтелна жАл.
КогАто бях бУен, наИвен младЕж,
аз лЮбех гъркИня със стрАст и копнЕж.
ПрекрАсната дЕва бе мИла със мЕн;
но скОро настЪпи най-чЕрният дЕн.
ПокАнил бях гОсти да сЕ веселИм;
тогАва почУка еврЕин едИн.
"ПирУваш с другАри (пошУшна), а тЯ,
гъркИнята твОя е с дрУг в любовтА".
Аз дАдох му злАто, проклЕх го до грОб,
повИках при мЕне най-вЕрния рОб.
ПоЕхме; препУсках на бЪрзия кОн;
и мОята мИлост спотАйвах без стОн.
ДомА на гъркИня в мигА щом видЯх,
очИ потъмнЯха и цЯл прималЯх...
Във скрИтата стАя пронИкнах аз сАм...
АрмЕнец целУваше дЕвата тАм.
СветЪт причернЯ ми; и сАбя свистЯ...
Да спрЕ да целУва злодЕй не успЯ.
БезглАвото тЯло аз тЪпчех със Яд
и взИрах се мЪлком в девОйката, пАк...
КръвтА й аз пОмня... и нЕйния зОв...
ЗагИна гъркИня, загИна любОв!
СвалИх от главАта й чЕрния шАл
и кЪрвава сАбя избЪрсах без жАл.
А рОбът, щом мрЪкна и пАдна мъглА,
във ДУнав изхвЪрли и двЕте телА.
И вЕче не лЮбя прекрАсни очИ,
весЕлие нОщем при мЕн не звучИ.
БезУмен поглЕждам към чЕрния шАл,
душА студенЕе в мъчИтелна жАл.
----------------------------------
ЧЕРНАЯ ШАЛЬ
Молдавская песня
Гляжу как безумный на чёрную шаль,
И хладную душу терзает печаль.
Когда легковерен и молод я был,
Младую гречанку я страстно любил.
Прелестная дева ласкала меня;
Но скоро я дожил до чёрного дня.
Однажды я созвал весёлых гостей;
Ко мне постучался презренный еврей.
«С тобою пируют (шепнул он) друзья;
Тебе ж изменила гречанка твоя».
Я дал ему злата и проклял его
И верного позвал раба моего.
Мы вышли; я мчался на быстром коне;
И кроткая жалость молчала во мне.
Едва я завидел гречанки порог,
Глаза потемнели, я весь изнемог…
В покой отдаленный вхожу я один…
Неверную деву лобзал армянин.
Не взвидел я света; булат загремел…
Прервать поцелуя злодей не успел.
Безглавое тело я долго топтал,
И молча на деву, бледнея, взирал.
Я помню моленья… текущую кровь…
Погибла гречанка, погибла любовь!
С главы её мёртвой сняв чёрную шаль,
Отёр я безмолвно кровавую сталь.
Мой раб, как настала вечерняя мгла,
В дунайские волны их бросил тела.
С тех пор не целую прелестных очей,
С тех пор я не знаю весёлых ночей.
Гляжу как безумный на чёрную шаль,
И хладную душу терзает печаль.
14 ноября 1820