Леся Українка
«Україно! плачу слізьми над тобою…»
(Из "Сльози-перли" - Посвята Іванові Франкові)
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
АЗ ПЛАЧА СЪС СЪЛЗИ НАД ТЕБЕ, УКРАЙНА!...
Аз плача със сълзи над тебе, Украйна!...
За тебе скърбя! ще помогне ли друго?
Какво да направя за твоята участ печална?
Единствена малка услуга!
Ох, сълзи ме парят, душата изгарят,
следите от огън във мен са навеки.
Тез жалби горчиви - сърцето във мен поболяват!
Лекарство не ще се намери.
Ний малко ли плачем със сълзи такива?
Как можем, децата, да бъдем щастливи,
щом майка в неволя във скръб зарад нас се превива?
Къде да намерим ний думи красиви?
Говорят, че майчини сълзи горещи
са твърди, скалите пробиват и камък;
а в детските сълзи, кървящи и много сърдечни,
нима сила никаква няма?
1891
Превод от украински език: Мария Шандуркова
28.02.2017 г.
------------------------------------------
Аз плАча със сЪлзи над тЕбе, УкрАйна!...
За тЕбе скърбЯ! ще помОгне ли дрУго?
КаквО да напрАвя за твОята Участ печАлна?
ЕдИнствена мАлка услУга!
Ох, сЪлзи ме пАрят, душАта изгАрят,
следИте от Огън във мЕн са навЕки.
Тез жАлби горчИви - сърцЕто във мЕн поболЯват!
ЛекАрство не щЕ се намЕри.
Ний мАлко ли плАчем със сЪлзи такИва?
Как мОжем, децАта, да бЪдем щастлИви,
щом мАйка в невОля във скрЪб зарад нАс се превИва?
КъдЕ да намЕрим ний дУми красИви?
ГовОрят, че мАйчини сЪлзи горЕщи
са твЪрди, скалИте пробИват и кАмък;
а в дЕтските сЪлзи, кървЯщи и мнОго сърдЕчни,
нима сИла нИкаква нЯма?
-------------------------------------------
«Україно! плачу слізьми над тобою…»
Україно! плачу слізьми над тобою…
Недоле моя! що поможе ся туга?
Що вдію для тебе сією тяжкою журбою?
Гай-гай, невелика послуга!
Ох, сльози палкі – вони душу палили,
Сліди полишили огнисті навіки.
Ті жалі гіркії – вони мені серце зв’ялили!
Даремні для нього всі ліки.
Чи ж мало нас плаче такими сльозами?
Чи можем ми, діти, веселими бути,
Як ненька в недолі, в нужді побивається нами?
Де ж тута веселого слова здобути?
Говорять, що матері сльози гарячі
І тверде, міцнеє каміння проймають;
Невже найщиріші кривавії сльози дитячі
Ніякої сили не мають?
1891