Леся Украинка - Давня весна

Мария Шандуркова
Леся Українка
Давня весна

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

СТАРАТА ПРОЛЕТ

Бе пролет щедра, весела и мила,
с лъчи игра, разпръсна цветове,
летеше бързо, сякаш бе стокрила
след нея птици махаха с криле!

Кипи живот и всички забръмчаха,
зелено вред и ехото - от смях!
И песни весели навред звучаха,
а болна и самотна аз лежах.

Аз мислих си: "Тук пролет е настала,
за всички тя подарък носи пак,
за мене само дар не е избрала,
забравила ме в радостта си тя.»

Но, не забрави! През стъкло до мене
погледна ме от ябълката клон,
там се показа листчето зелено
и се посипа цвят от небосклон.

Нахълта вятър в отесняла хижа,
той с песента на пролет зашумя
и птичи песни разгласи наблизо,
от края горски поздрав долетя. 

В душата ми забрава не настъпи
за този миг, дарен ми в пролетта,
такава пролет няма, не ще бъде,
каквато зад прозореца цъфтя.

1894 року.
Превод от украински език: Мария Шандуркова
03.03.2017 г.

--------------------------------

Бе прОлет щЕдра, вЕсела и мИла,
с лъчИ игрА, разпрЪсна цветовЕ,
летЕше бЪрзо, сЯкаш бе стокрИла
след нЕя птИци мАхаха с крилЕ!

КипИ живОт и всИчки забръмчаха,
зелЕно врЕд и Ехото - от смЯх!
И пЕсни вЕсели наврЕд звучАха,
а бОлна и самОтна Аз лежАх.

Аз мИслих си: "Тук прОлет е настАла,
за всИчки тЯ подАрък нОси пАк,
за мЕне сАмо дАр не Е избрАла,
забрАвила ме в радосттА си тЯ.»

Но, не забрАви! През стъклО до мЕне
поглЕдна ме от Ябълката клОн,
там се покАза лИстчето зелЕно
и се посИпа цвЯт от небосклОн.

НахЪлта вЯтър в отеснЯла хИжа,
той с песентА на прОлет зашумЯ
и птИчи пЕсни разгласИ наблИзо,
от крАя гОрски пОздрав долетЯ. 

В душАта ми забрАва не настЪпи
за тОзи миг, дарЕн ми в пролеттА,
такАва прОлет нЯма, не ще бЪде,
каквАто зад прозОреца цъфтЯ.

------------------------------------

Давня весна

Була весна весела, щедра, мила,
Промінням грала, сипала квітки,
Вона летіла хутко, мов стокрила,
За нею вслід співучії пташки!

Все ожило, усе загомоніло –
Зелений шум, веселая луна!
Співало все, сміялось і бриніло,
А я лежала хвора й самотна.

Я думала: «Весна для всіх настала,
Дарунки всім несе вона, ясна,
Для мене тільки дару не придбала,
Мене забула радісна весна».

Ні, не забула! У вікно до мене
Заглянули від яблуні гілки,
Замиготіло листячко зелене,
Посипались білесенькі квітки.

Прилинув вітер, і в тісній хатині
Він про весняну волю заспівав,
А з ним прилинули пісні пташині,
І любий гай свій відгук з ним прислав.

Моя душа ніколи не забуде
Того дарунку, що весна дала;
Весни такої не було й не буде,
Як та була, що за вікном цвіла.

1894 року.

ДАВНЯЯ ВЕСНА (вольный перевод П.Голубкова)

Весна была веселой, щедрой, милой,
Играла светом, сыпала цветы,
Она летела быстро, за стокрылой -
Летели следом певчие дрозды!

Всё ожило вокруг, всё зашумело -
Зеленый шум, веселая страна!
Всё пело, всё смеялось и звенело,
А я лежала одинока и больна.

Я думала: «Весна для всех настала,
Подарки всем несет сейчас она,
Лишь для меня подарка не достала,
Меня забыла радости весна ».

Нет, не совсем! В окно уединенное
Взглянули яблони небесной красоты,
И зарябили листики зеленые,
И белоснежные посыпались цветы.

Примчался ветер, он в каморке тесной
О вольнице весенней распевал,
А с ним прильнули снова птичьи песни,
И милый лес им отзыв посылал.

Моя душа вовеки не забудет
Того подарка, что весна дала;
И не было такой, и уж не будет,
Как та, что за окном тогда, цвела.

Изображение: (на матеріалі експозиції Львівської національної галереї)
Картина от експозиция в Лвовската национална галерия