Михаил Анищенко-Шелехметский
Чертополох
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Магарешки трън
Аз забравих се сам. Глух и сляп, сякаш в сън,
се поддадох на пълна наркоза.
В двор застанал съм също магаререшки трън,
кой се влюбил в китайската роза.
Над реката угасна вечерният плам.
Нещо бухалът страшно ломоти;
а когато петелът от мен е заклан,
безразсъдно над мен се кикоти.
За отрова подават ми гъби да ям
и осата над мене злобее.
Но косата, до къщата що съм опрял,
уважава ме и ме милее.
Аз на вятър в живота си ще устоя,
и съдбата не ще ме сломява.
Невъзможна е вече за мене смъртта
и на теб да умреш забранявам.
Превод: Мария Шандуркова, 09.03.2017 г.
-------------------------------------
Аз забраАвих се сАм. Глух и слЯп, сякаш в сЪн,
се поддАдох на пЪлна наркОза.
В двор застАнал съм сЪщо магАререшки трЪн,
кой се влЮбил в китАйската рОза.
Над рекАта угАсна вечЕрният плАм.
Нещо бУхалът стрАшно ломОти;
а когАто петЕлът от мЕн е заклАн,
безразсЪдно над мЕн се кикОти.
За отрОва подАват ми гЪби да Ям
и осАта над мЕне злобЕе.
Но косАта, до кЪщата щО съм опрЯл,
уважАва ме И ме милЕе.
Аз на вЯтър в живОта си щЕ устоЯ,
и съдбАта не щЕ ме сломЯва.
НевъзмОжна е вЕче за мЕне смърттА
и на тЕб да умрЕш забранЯвам.
----------------------------------
Чертополох
Я забыл обо всем. Я ослеп и оглох,
Растерялся, поддался наркозу.
Я стою во дворе, словно чертополох,
Полюбивший китайскую розу.
Свет вечерней зари над рекою потух.
Что-то страшное филин пророчит;
И когда-то зарубленный мною петух
Надо мной заполошно хохочет.
Мне отравы испить предлагают грибы,
И оса надо мной сатанеет.
Но коса, что стоит возле самой избы,
Уважает меня и жалеет.
Я сумею всю жизнь простоять на ветру,
Принимая недолю и долю.
И теперь я уже никогда не умру,
И тебе умереть не позволю.