Белчо тихичко си мисли,
на пост застанал отзарана:
- Те са двама.
Горди, стройни
и тоооооооооооолкова
големи.
Със осанка грациозна
и в красивата си
мекичка премяна.
А аз съм сам и съм
ей тонинко мъничък.
И всяка утрин тримка
ей тука пред вратата
ние бодигарстваме
до вечерта самички.
Разказваме си една и съща
приказка позната.
Те… тихичко ръмжат
или пък нежно лаят,
а аз мъркам им
песенчицата,
която само зная.
И всеки, който мине,
се лекичко усмихва.
И ни гледа дружелюбно
и ни с смях намигва.
Те обаче са все двама,
грациозни и красавци,
моите приятели.
Аз мяукам си на глас,
а те си лаят
по неприятели.
Но се разбираме
със тях всеки час
и съм толкоооз горд
пред моите
мяукащи приятели.
Нищо че са двама,
нищо че са тооооооооолкова
горди и големи.
Те са със добро сърце
и ме гледат с обич.
Те и аз…
Трима бодигардове.