НИЕ, СЛАВЯНИТЕ
От векове сме на Балканите живели,
от древността, от стари времена...
Че сме работни, весели и смели,
говорели съседни племена.
Езикът ни бил звучен като песен,
ласкав като славянската душа.
Макар че животът не бил много лесен,
дружно сме срещали всякоя беда.
Едни богове сме имали – Лада,
Велес, Весна, главен бог – Перун.
И нямали хетерите от Елада,
Колкото славянките хубост и ум.
Но разбило се славянското братство.
В свой път поели наште племена
и заживели всеки в свое царство,
а бог Перун в паметта избледнял.
В това сполука врагове видели,
да съкрушат славянската ни мощ.
Вражда да всяват сред нас се заели
и брат на брата да изважда нож.
Така те заживели разделени
в идващите трудни векове.
И щом те вече не били сплотени,
плячка ставали на разни врагове.
_ _ _ _
И нека Бог помага и закриля
тези, що днес единството крепят
и влагат своя труд, умения , сили
славянството да обединят.
Виолета БОЖИЛОВА