Като очите ти

Пак е март
и пак е нощ.
Дъждът по прозорците
тихичко почуква –
сякаш моли
в стаята,
до себе си
да го пусна.

… а е кротък,
мил…
и напевно ми шепти…
както винаги –
очите ти.