Автор:Генка Богданова
Черна нощ е! В мрака глух
бухал буха: „Буху-бух!”.
Мила, ти не се плаши,
баба ще те утеши.
Чудна приказка сега
пак за теб ще наредя!
Черна вест света обходи –
черна вещица пороби
най-прекрасната мома –
Слънчовата дъщеря!
Казвала се таз девица
Утринна зора- зорница.
Жалели за нея всички –
зверове и пойни птички,
горските треви, цветята,
всички хора по земята…
Но от всички най-нажа;лен
бил един юнак прославен.
За Зорница бил сгоден
и се казвал Ясен ден.
Вещицата пък – грозница,
се казвала Тъма - Тъмница.
Тя живяла в свойта къща
със сина си – Мрак Намръщен.
Искала да се сроди с Царя – Слънце,
щом сгоди Мрака с ясната Зора.
Може ли такова чудо?!
Вещицата май е луда!
Невъзможно е Зората
да живее с Тъмнината!
Тя тъгува за Деня,
скрита в мрачна пещера.
Тъжен е и той без нея…
Плаче Слънчо и не грее.
От горчивите сълзи;
само дъжд студен вали.
В скръб потънала земята.
Хляб не раждали полята.
Млъкнала и Песента,
а в човешките сърца
сам спотайвал се Страха..
Но Животът възмутен
скарал се на Ясен ден:
- Стига скърби и сълзи!
Мъж ли си или не си?
Сбирай вярната дружина –
братя верни и роднини!
Всеки ще те подкрепи,
щом си смел и умен ти!
Твоята зора - Зорница
гасне в мрачната тъмница.
Тръгвай Мрака да сразиш
и Зорница да спасиш!
Стреснал се засрамен Ден.
От Надежда окрилен,
вдигнал своите другари.
Грабнал кой каквото свари –
кой със факел, кой със жар,
та запалили пожар.
С него Мрака ослепили
и Зорница тъй спасили.
А уплашена Тъмата
скрила се във дън-земята!
Слънчо весел се засмял,
над земята пак изгрял.
Радостно запели птички,
вдигнали цветя главички.
Радвали се от сърце
всеки мъж, жена, дете!
Сватба вдигнали прекрасна
Ясен ден с Зората Ясна.
Приказката свършва тука,
но със мъдрата поука:
Тъй светът е нареден –
вечно спорят Нощ и Ден.
Мрази Мрака Светлината,
спори Истина с Лъжата.
Няма дружба нито родство
Подлостта със Благородство.
Тъй Животът повелява –
Истината побеждава!
А във битката със Злото,
победител е Доброто!