„Вълкът не става за пастир на овцете”
Автор: генка Богданова
Веднъж вредители се появиха.
Стопаните загрижени решиха
да назначат в градините пазач.
От ранна утрин, та до здрач,
да пази тяхната безценна стока
от тази напаст зла, жестока.
- Юнак да е, за да се справи,
че трябва чудо да направи
да пази плодните градини
от плъзналите там гадини:
червеи, гъсеници, къртици
и всякакви нахални птици.
-Да бъде пъргав и чевръст,
да вижда и през мрака гъст.
-Да е наперен, войнствен, смел …
Избраха за пазач козел.
Той има пъргави копита
и вечно без умора скита.
С рога е – остри и извити,
брадата му е страховита.
- А косъмът му, сив и прашен,
наистина изглежда страшен.
Веднъж ядосан да изблее,
гадините ще разпилее.
Решено – сторено веднага.
Без пушка, даже без тояга,
за работа се Козльо хвана.
И … стана тя, каквато стана!
Прави той, каквото прави,
с гадините наистина се справи.
Прогони птиците до крак.
А после нашият козел – юнак
реши, че нему за награда
стоката опазена се пада.
Изгриза плодните овошки.
Разгони и нахалните кокошки
от ягодите и от зеленчука,
А после сам гости се тука.
Та, щом да лапа се захвана,
един вредител не остана.
Справи се със трудната задача,
сит и горд от себе си „пазача”.
Разбраха късно нашите стопани,
че от козел пазач не ще да стане.
Щом той свободно из лехите гази,
ще трябва друг от него да ги пази.
Крадецът за пазач не става,
доверието той не заслужава.