***
Перевод с болгарского Альбина Янкова
Как лунатик, двигаясь во вне,
Я скольжу во временных потоках,
Роковой я следую мечте,
Умираю – возрождаюсь в строках.
Выполняя долг, я честь держу,
Дорожу и совестью я чистой,
В суете, я каждый день твержу -
Этот путь и узкий, и тернистый.
И какой мне смысл в такой борьбе?
И в работе, есть ли оправданье?
Хорошо трепещущей душе,
В ней природы дивное сиянье.
Апрель 2017
ВИОЛЕТА СТАНИСЛАВОВА
* * *
Във времето се движа като сомнамбул.
Излизам, връщам се, извършвам нещо важно.
Преследвам някаква съдбовна цел,
изграждам или разрушавам безвъзвратно.
Държа на думата си, изпълнявам своя дълг.
Поддържам съвестта си чиста.
Гневно нося денонощията на гръб –
години – все едно и също...
Какъв е смисълът на ежедневните неща?
В робот ли неусетно се превръщам?
Добре, че имам своята душа
към същността ми да ме връща.