Сияйно белоцветен миг рисува
с палитра от небесните искри
девойка – снежнокрила пеперуда.
Премяната й звезден прах краси
от вишнята, пробудила се в двора,
в прегръдки залюляла свода чист…
В косите й цветчетата говорят
за вятър, дъжд, за слънчеви лъчи…
За сладостния дъх на тишината,
отнесена от звъннали пчели,
за хладните целувки на росата –
отблясъци от влюбени очи…
Изригва пролетта неудържима!
От магмата на вишневия сок
кръвта ни подивя неумолимо,
без време, без причина и без срок…
Прашецът ни омайва до полуда,
из въздуха ухае и снежи…
В божествения ритъм – пеперуди
сред цветна еуфория кръжим…
Крилата ни залепнаха от сладост
в обятията топли на мига,
дарил ни непресъхващата радост
от дъхавия цвят на любовта…
январь, 2017г.