В тежките води на вълшебницата Инд,
навярно плакнеш си сутрин ти лицето.
А очите ти- във маслинена магичност,
с нощен крем от абанос си по ръцете.
Разнежено слънцето те гали, закача те,
с теб играе- с нежни ласки те обсипва.
Пали те с безброй искри- и огън, страст,
а ти се носиш полуизмислена, но жива .
Усмивката ти е нежно целуната от Гея,
а напъпилите устни- са ягодова сласт.
И грееш слънчева в очите на Луната, а
косите си отмяташ по гребен на вълна.
Тежко падат плитките свилено по тебе
и в цвят на пищна нощ само как се стелят…
И пееш, а гласът ти влюбено така се лее
като глас на цитра и меко като медовина.
По тебе шарят погледи и страсти огнени,
а снагата ти е кръшна, тънка и огневита.
Леко стъпваш и си със стъпка на девица,
за любов твоето сърце тръпнещо пулсира.