Марина Цветаева
Еще молитва
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ДРУГА МОЛИТВА
И отново пред Тебе сама коленича,
Твоя звезден венец да съзра отдалеч.
Дай, Христос, да узная, не сянка е всичко,
дай да прегърна не сянка днес!
Мене мъчат ме дните проточено дълги
от безгрижност, без цели и все в полумрак...
Може сенки да любиш, но как с тях да бъдеш
осемнайсет лета в този свят?
Нали пеят и пишат, в начало е радост!
И цъфти във душата на всички, до край!
Но не е ли по-вярно: за радост се страда?
Само мъртви, и нийде другар!
Нали в древност, пленени от вярата друга,
са се крили в пустини, далеч от света?
Не, не трябват усмивки, цената им струва
светотатство над святи места.
Аз не искам блаженство с цена непристойна.
Не ми трябва любов! Не за нея съм в скръб.
Ти, Спасителю, дай ми душа - като сянка
в царство тихо с любими да съм.
Москва, есен, 1910
Превод: Мария Шандуркова, 18.05.2017 г.
-------------------------------------
И отнОво пред ТЕбе самА коленИча,
Твоя звЕзден венЕц да съзрА отдалЕч.
Дай, ХристОс, да узнАя, не сЯнка е всИчко,
дАй да прегЪрна не сЯнка днЕс!
Мене мЪчат ме днИте протОчено дЪлги
от безгрИжност, без цЕли и всЕ в полумрАк...
Може сЕнки да лЮбиш, но кАк с тях да бЪдеш
осемнАйсет летА в този свЯт?
Нали пЕят и пИшат, в начАло е рАдост!
И цъфтИ във душАта на всИчки, до крАй!
Но не Е ли по-вЯрно: за рАдост се стрАда?
Само мЪртви, и нИйде другАр!
Нали в дрЕвност, пленЕни от вЯрата дрУга,
са се крИли в пустИни, далЕч от светА?
Не, не трЯбват усмИвки, ценАта им стрУва
светотАтство над свЯти местА.
Аз не Искам блажЕнство с ценА непристОйна.
Не ми трЯбва любОв! Не за нЕя съм в скрЪб.
Ти, СпасИтелю, дАй ми душА - като сЯнка
в царство тИхо с любИми да сЪм.
-------------------------------------
ЕЩЕ МОЛИТВА
И опять пред Тобой я склоняю колени,
В отдаленьи завидев Твой звездный венец.
Дай понять мне, Христос, что не всё только тени
Дай не тень мне обнять, наконец!
Я измучена этими длинными днями
Без заботы, без цели, всегда в полумгле...
Можно тени любить, но живут ли тенями
Восемнадцати лет на земле?
И поют ведь, и пишут, что счастье вначале!
Расцвести всей душой бы ликующей, всей!
Но не правда ль: ведь счастия нет, вне печали?
Кроме мертвых, ведь нету друзей?
Ведь от века зажженные верой иною
Укрывались от мира в безлюдьи пустынь?
Нет, не надо улыбок, добытых ценою
Осквернения высших святынь.
Мне не надо блаженства ценой унижений.
Мне не надо любви! Я грущу-не о ней.
Дай мне душу, Спаситель, отдать — только тени
В тихом царстве любимых теней.
Москва, осень, 1910
Изображение: Марина Цветаева