Сергей Есенин
Сонет
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
СОНЕТ
Аз плаках в утринта пред светлини далечни,
постелка от роса разстлала бе нощта,
и шепот на вълни заглъхваше плачевно,
пригласяше далеч невидима тръба.
Мълвеше ми вълна: "Тъгуваме без смисъл", -
наметката в брега зарови без следи
и лунен сърп студен, с целувка и усмивка,
сълзите мои спря и в перли заледи.
Донесох аз за теб, принцесо светлоока,
коралите сълзи от мойта скръб самотна
и нежния воал на пенеста вълна.
Сърцето ми любов омайваща не радва...
Ти дай ми онова, което не ти трябва,
целувка дай ми ти и замени луна.
1915
Превод: Мария Шандуркова, 20.05.2017 г.
-------------------------------------
Аз плАках в утринтА пред светлинИ далЕчни,
постЕлка от росА разстлАла бе нощтА,
и шЕпот на вълнИ заглЪхваше плачЕвно,
приглАсяше далЕч невИдима тръбА.
МълвЕше ми вълнА: "ТъгУваме без смИсъл", -
намЕтката в брегА зарОви без следИ
и лУнен сърп студЕн, с целУвка и с усмИвка,
сълзИте мои спрЯ и в пЕрли заледИ.
ДонЕсох аз за тЕб, принцЕсо светлоОка,
корАлите сълзИ от мОйта скръб самОтна
и нЕжния воАл на пЕнеста вълнА.
СърцЕто ми любОв омАйваща не рАдва...
Ти дАй ми оновА, коЕто не ти трЯбва,
целУвка дай ми тИ и заменИ лунА.
----------------------------------------
СОНЕТ
Я плакал на заре, когда померкли дали,
Когда стелила ночь росистую постель,
И с шепотом волны рыданья замирали,
И где-то вдалеке им вторила свирель.
Сказала мне волна: «Напрасно мы тоскуем», —
И, сбросив, свой покров, зарылась в берега,
А бледный серп луны холодным поцелуем
С улыбкой застудил мне слезы в жемчуга.
И я принес тебе, царевне ясноокой,
Кораллы слез моих печали одинокой
И нежную вуаль из пенности волны.
Но сердце хмельное любви моей не радо...
Отдай же мне за все, чего тебе не надо,
Отдай мне поцелуй за поцелуй луны.
1915
Фото: Росица Нейкова Андреева, Болгария (Rositsa Neykova Andreeva)