Тишината горчи,
потреперва нервозно,
блещи в мене очи
и подхилква се грозно.
Възмутена е Тя,
че извадих слушалки!…
И… Малежик запя
за една провинциалка…
За Москва, за Арбат…
За метро, ескалатор…
Как пристъпвам едва
и летят стъпалата…
През мечтите по мрак
с грохот носи ме влакът.
От очите ми пак
сладки спомени капят…
Тишината се скри.
В миг заглъхна смехът й.
А след час идваш ти!
И ликува духът ми!
19.05.2017г.
Хасково