Нищожество едно активно
С Талант воюва агресивно.
Горкото! Тръгнало за слава
с Таланта да се състезава.
Безскрупулно и безпардонно,
нахално и безцеремонно
то с лакти в битката се впусна,
напред Таланта да не пусне.
И някакви слова написа –
бездарни, тромави, без смисъл,
и в рима бързо ги облече,
реши: „Талант готов съм вече!”
За публика дошло е време,
назря момент превес да вземе!
„Талантът? Крехък е и нежен.
Крилата ще му се отрежат.
Ще слушат всички Мене само,
Дори с цената на измама!”
Нищожеството, надделяло
в препълнената с хора зала,
присмя се нагло над Таланта
и с горда тръгна си осанка.
На път към къщи, в синя вечер,
от себе си доволно вече,
дочуло стихове прекрасни
и песен тиха…Става ясно:
от залата Народът пее –
Талантът в песента живее!
А Егото – пак наранено.
Остана неосъществено.
23.05.2017г.