Вали тихо, напевно…
На липите в листата
дъждът нещо шепти.
Денят очите си
бавно затваря,
канарчето в стаята
преднощни трели реди.
В скута ми котката
гальовно промърква,
сънливо протяга лапички две.
Милвам я бавно,
а как ми се иска
да галят ръцете ми
твойто лице…