Атанас Капралов ( Болгария)
"БЕЗЫМЯННЫЙ"
Страхливците са там отзад -
те ще живеят сто години...
А ти си в бомбения ад
с присъда ясна -
да загинеш.
Като дивак, загубил ум,
пълзиш и стреляш,
псуваш,
храчиш...
Но смъртоносният куршум
да те пожали?
Няма начин.
Той блъсва твоето чело
със скоростта на светлината
и ти,
чуплив като стъкло,
се разпиляваш по земята.
Войната свършва в този миг
за теб.
Без орден за заслуги.
Без почести...
Просто войник,
заровен с хилядите други.
И ако те бележат с кръст,
ще е безименен,
защото
ти вече ще си само пръст.
Пръст,
бременна с безброй животи.
Пръст,
лакома като смъртта.
Пръст,
за която днес загина.
Пръст от безкрая на света
с цвят,
вкус
и мирис на родина.
***
Все трусы сбежали, отстали ,
Они проживут лет до ста…
Ты в адском огне бомб и стали ,
И смерть прямо
Смотрит в глаза.
Защитник , ты с дикою хваткой,
Ползёшь и стреляешь вокруг,
Смертельная пуля украдкой,
Тебя пожалела?
Не вдруг…
Твой лоб эта пуля пробила,
Со скоростью света
И ты,
Как стёклышко хрупкий,красивый
Весной разлетелся в цветы.
Война для тебя прекратилась,
Без ордена ты и наград,
Без почестей…
В братской могиле,
Зарыт ты, бесстрашный солдат.
Здесь тысячи ,их не разбудишь,
И если поставят здесь крест,
То с ним безымянным ты будешь,
Земля ты,
Ростков новых весть.
Земля ,
Просто лакомка смерти,
Погиб
За неё ты , солдат,
Без края земля ,
Вкус
И цвет в ней,
Дух Родины и аромат.