По сенчестия хлад
на
тихи улици,
в които,
всъщност,
преминава си
животът ни.
Знае се:
От Слънцето
болят очите,
а Небосводите-
са сини
от премислици…
Явни.
Или пък скрити.
Строим на ум,
а после
бутаме в основи
Кулите,
че Господ
лично наредил
е
да се лутаме.
Усилия, напразни.
Хукнали към
Нулата…
А някой
казва,
че било Обичане?!
Художник: Б. Калинов- комп. рисунка