Този град е от рано необичайно шумен,
дреме упоен тротоарът под липовия чар.
Смига в едноцветно на ъгъл светофарът.
Ех, че лято! И той е колко неразумен,
забравил е на пътя цветовете за парад.
Вън вият клаксони по спаружения заник,
гасне слънце, хоризонтът къпе се във смях.
От някъде надежда изпреварва и съня ми,
копнежът я съзижда. А тя къпе се в захлас.