Марина Цветаева - Месяц высокий над городом лег

Мария Шандуркова
Марина Цветаева
«Месяц высокий над городом лег…»

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Вдигнат високо лежа над града
месец, мечтаеха сгради...
А безразличен Ви беше гласа:
- "Сбогом Вам. Сън пожелали".

Бяхме другари или врагове?
Стиснахме бързо ръцете,
стъпки по камъка - глух суховей,
в дългите рокли шумеше.

Нещо просветна, - познатата скръб, 
- стара тъга ме изпълва...
Спи Ви се? Нека сънят Ви е скъп,
сънища чудни да бъдат;

нека не спъва критичен разбор
Вашата дрямка щастлива. 
Може в живота от Вас тук избран
пътища мъчни да има.

Може би Вас да не стигне вълна,
гибелна в земни съблазни, -
смутна целта в тази гъста мъгла -
тъмно и пътища разни!

С нас е приятно да гониш тегло, 
спящите нямат стремежи,
те не познават родено добро,
даже не виждат надежди.

Те за мечта не залагат глави, -
бурята е за достойни! 
Аз ще се боря и плача, а Вий
спете спокойно!

1909?
Превод: Мария Шандуркова, 27.06.2017 г.

-------------------------------

ВдИгнат висОко лежА над градА
мЕсец, мечтАеха сгрАди...
А безразлИчен Ви бЕше гласА:
- "СбОгом Вам. СЪн пожелАли".

БЯхме другАри илИ враговЕ?
СтИснахме бЪрзо ръцЕте,
стЪпки по кАмъка - глУх суховЕй,
в дЪлгите рОкли шумЕше.

НЕщо просвЕтна, - познАтата скрЪб, 
- стАра тъгА ме изпЪлва...
СпИ Ви се? НЕка сънЯт Ви е скЪп,
сЪнища чУдни да бЪдат;

нЕка не спЪва критИчен разбОр
ВАшата дрЯмка щастлИва. 
МОже в живОта от ВАс тук избрАн
пЪтища мЪчни да Има.

МОже би ВАс да не стИгне вълнА,
гИбелна в зЕмни съблАзни, -
смУтна целтА в тази гЪста мъглА -
тЪмно и пЪтища рАзни!

С нАс е приЯтно да гОниш теглО, 
спЯщите нЯмат стремЕжи,
тЕ не познАват родЕно добрО,
дАже не вИждат надЕжди.

ТЕ за мечтА не залАгат главИ, -
бУрята Е за достОйни! 
Аз ще се бОря и плАча, а ВИй
спЕте спокОйно!

-----------------------------------------

«Месяц высокий над городом лег…»

Месяц высокий над городом лег,
Грезили старые зданья…
Голос ваш был безучастно далек:
— «Хочется спать. До свиданья».

Были друзья мы иль были враги?
Рук было кратко пожатье,
Сухо звучали по камню шаги
В шорохе длинного платья.

Что-то мелькнуло, — знакомая грусть,
— Старой тоски переливы…
Хочется спать Вам? И спите, и пусть
Сны ваши будут красивы;

Пусть не мешает анализ больной
Вашей уютной дремоте.
Может быть, в жизни Вы тоже покой
Муке пути предпочтете.

Может быть, Вас не захватит волна,
Сгубят земные соблазны, —
В этом тумане так смутно видна
Цель, а дороги так разны!

Снами отрадно страдание гнать,
Спящим не ведать стремленья,
Только и светлых надежд им не знать,
Им не видать возрожденья,

Им не сложить за мечту головы, —
Бури — герои достойны!
Буду бороться и плакать, а Вы
Спите спокойно!

1909?

Изображение из Нета