Если я в этой жизни почувствую,
Что не долго осталось мне жить.
Я как встарь,по обычаю русскому,
Перестану пощады просить.
И к врачам обращаться не стану.
Нет резону.Не мой это стиль.
С шифоньера двухрядку достану,
Отряхну с неё, времени,пыль.
Приложусь к ней щекою горячею,
Разверну до отказа меха,
Свою жизнь посчитаю удачею,
Как любимую строчку стиха.
И спою.В этой песне сердечной,
Расскажу как я жил,как я рос,
Как люблю свою Родину с детства,
Наслаждаясь кружением берёз.
Как стремился я к отчему дому,
Если был от него далеко,
Как любил образ близкой знакомой,
И страдал от любви глубоко.
Чтоб от песне Россиею веяло,
Откровеннее был разговор:
Подберу к ней душевность Есенина,
И Высоцкого хриплый напор.
От такого крутого общения,
Мне захочется песню продлить.
И в душе оживёт вдохновение.
Вновь вернётся желание жить.
Превела на български: Юлияна Донева
АКО ПОЧУВСТВАМ
Ако във живота аз почувствам,
че дълго още няма да живея,
аз, като в стар руски обичай
ще престана за пощада да се моля.
И при лекаря не ще отида.
Не е разумно. Не е в моя стил.
Двуредата хармоника ще взема
праха, натрупан с времето, ще махна.
Горещата си буза ще подложа,
духалото до края ще разпъна
и своя живот, считан за успешен,
като най любим ред на стиха.
И ще пея. В песента сърдечна,
ще разкажа как живял съм, расъл съм,
как в детството, родината обичал съм
и на брезите съм се наслаждавал.
Как към бащиния дом стремил съм се
ако съм бил надалеч от него,
как близки и познати съм обичал
и от любов страдал съм дълбоко.
За да се носи песента в Русия
да бъде разговора откровен,
ще взема от душевността на Есенин
и на Висоцки напора хриплив.
От такива трудни обещания
поисках песента да продължи.
В душата да оживее вдъхновението,
желанието ми за живот да се завърне.