Марина Цветаева
Пригвождена
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ПРИКОВАНА
1.
В позорен стълб съм прикована аз,
към старата славянска съвест,
на челото с клеймо, в сърце змия,
твърдя - невинна съм аз всъщност.
Твърдя, в душата ми е мир, така
преди причастие се моля.
Че нямам аз вина, стоя с ръка
насред площад - за щастието мое.
Отново вижте моето добро,
кажете, че съм ослепяла?
Где моето злато? Къде сребро?
В дланта ми - само пепел бяла!
Това е то, което със молби
изпросила съм от успели.
Това, кое ще взема, може би,
с прощалните целувки неми.
2.
В позорен стълб съм прикована аз,
че любя те, ще викна силно с глас.
Че ни една от майчини недра
към своето дете така не гледа.
За тебе, който по дела е вредом,
готова съм веднага да умра.
Не ще узнайш - от говора ми слаб!
Тъй малък е позорният ми стълб!
Че знаме даже полк да ми даде,
и изведнъж пред мене ти застанеш,
ръката с него ще окаменей
и знамето от нея ще изпадне...
Честта последна да спася от смърт, -
до твоите нозе ще бъда стрък.
В позорен стълб от твоята ръка
вкована съм - брезичка във лъка.
Стълбът издига ме, тълпи крещят -
и гълъбите гукат сутрин рано...
На този черен стълб ще се врека,
не на Руан*, със ореола пламен.
3.
Това си пожелал. - Е. - Алилуйя.
Ръката, що ме бие, аз целувам.
От гръд отблъсквано - привличам в гръд,
да се учудвам, в тишина да бдя.
И после със усмивка равнодушна:
- Дете си ми, бъди ти по-послушно!
Не първи ден, а много векове
протягам аз ръката си към теб,
монашеска - студена, ала жива! -
Ръка - от Абеляр**! - за Елоиза!
Камбана катедрална - сякаш смърт вести!
Ти, мълния влетяла, бял камшик!
19 май 1920
Превод: Мария Шандуркова, 30.06.2017 г.
------------------------------
1.
В позОрен стЪлб съм приковАна Аз,
към стАрата славЯнска сЪвест,
на чЕлото с клеймО, в сърцЕ змиЯ,
твърдЯ - невИнна съм аз всЪщност.
ТвърдЯ, в душАта ми е мИр, такА
предИ причАстие се мОля.
Че нЯмам аз винА, стоЯ с ръкА
насрЕд площАд - за щАстието мОе.
ОтнОво вИжте мОето добрО,
кажЕте, че съм ослепЯла?
Где мОето златО? КъдЕ сребрО?
В длантА ми - сАмо пЕпел бЯла!
ТовА е тО, коЕто със молбИ
изпрОсила съм от успЕли.
ТовА, коЕ ще взЕма, мОже бИ,
с прощАлните целУвки нЕми.
2.
В позОрен стЪлб съм приковАна Аз,
че лЮбя те, ще вИкна сИлно с глАс.
Че нИ еднА от мАйчини недрА
към свОето детЕ такА не глЕда.
За тЕбе, кОйто по делА е врЕдом,
готОва съм веднАга да умрА.
Не щЕ узнАйш - от гОвора ми слАб!
Тъй мАлък е позОрният ми стЪлб!
Че знАме дАже пОлк да ми дадЕ,
и изведнЪж пред мЕне тИ застАнеш,
ръкАта с нЕго щЕ окаменЕй
и знАмето от нЕя ще изпАдне...
ЧесттА послЕдна да спасЯ от смЪрт, -
до твОите нозЕ ще бЪда стрЪк.
В позОрен стЪлб от твОята ръкА
вковАна съм - брезИчка във лъкА.
СтълбЪт издИга ме, тълпИ крещЯт-
и гЪлъбите гУкат сУтрин рАно...
На тОзи чЕрен стЪлб ще се врекА,
не на РуАн* със ореОла плАмен.
3.
ТовА си пожелАл. - Е. - АлилУйя.
РъкАта, що ме бИе, аз целУвам.
От грЪд отблЪсквано - привлИчам в грЪд,
да се учУдвам, в тишинА да бдЯ.
И пОсле със усмИвка равнодУшна:
- ДетЕ си мИ, бъдИ ти пО-послУшно!
Не пЪрви дЕн, а мнОго вековЕ
протЯгам Аз ръкАта си към тЕб,
монАшеска - студЕна, ала жИва! -
РъкА - от АбелЯр**! - за ЕлоИза!
КамбАна катедрАлна - сЯкаш смЪрт вестИ!
Ти, мЪлния влетЯла, бЯл камшИк!
-----------------------------
Пригвождена
1.
Пригвождена к позорному столбу
Славянской совести старинной,
С змеею в сердце и с клеймом на лбу,
Я утверждаю, что — невинна.
Я утверждаю, что во мне покой
Причастницы перед причастьем.
Что не моя вина, что я с рукой
По площадям стою — за счастьем.
Пересмотрите все мое добро,
Скажите — или я ослепла?
Где золото мое? Где серебро?
В моей руке — лишь горстка пепла!
И это все, что лестью и мольбой
Я выпросила у счастливых.
И это все, что я возьму с собой
В край целований молчаливых.
2.
Пригвождена к позорному столбу,
Я всё ж скажу, что я тебя люблю.
Что ни одна до самых недр — мать
Так на ребенка своего не взглянет.
Что за тебя, который делом занят,
Не умереть хочу, а умирать.
Ты не поймешь —- малы мои слова! —
Как мало мне позорного столба!
Что если б знамя мне доверил полк,
И вдруг бы т ы предстал перед глазами —
С другим в руке — окаменев как столб,
Моя рука бы выпустила знамя...
И эту честь последнюю поправ,—
Прениже ног твоих, прениже трав.
Твоей рукой к позорному столбу
Пригвождена — березкой на лугу.
Сей столб встает мне, и на рокот толп —
То голуби воркуют утром рано...
И, всё уже отдав, сей черный столб
Я не отдам — за красный нимб Руана!
3.
Ты этого хотел.— Так.— Аллилуйя.
Я руку, бьющую меня, целую.
В грудь оттолкнувшую — к груди тяну,
Чтоб, удивясь, прослушал — тишину.
И чтоб потом, с улыбкой равнодушной:
— Мое дитя становится послушным!
Не первый день, а многие века
Уже тяну тебя к груди, рука
Монашеская — хладная до жара! —
Рука — о Элоиза! — Абеляра*!
В гром кафедральный — дабы насмерть бить!
Ты, белой молнией взлетевший бич!
19 мая 1920
-----------------
*Руана - французский город, где была сожжена на костре Жанна д Арк
Руан - френски град, където е изгорена на клада Жана д Арк
**Абеляр (1079—1142) французcкий философ, поэт, богослов, насильно разлученный с возлюбленной Элоизой и постриженный, как и она, в монахи.
Абеляр - френски философ, поет, теолог, насилствено разделен от любимата му Елоиза и подстриган за монах, както и тя.