Делник тромав е приклещил
мисли, чувства, гласове…
Бълва нежелани срещи
с вкус на клюки и кафе.
Пранги щом помъкне стари,
друм разбит ще прокънти.
Къпе прашни тротоари,
гаснат вчерашни следи.
Вяло лицемер преживя
с поглед празен, мързелив,
съпричастност имитиращ
и загрижено фалшив.
Тук пъстрее се ветрило,
там ай-фон ще прозвъни…
Пак във Фейсбук са се скрили –
всички са on-line, нали?
Реч без свършек и без смисъл…
Скука. Канцеларски шум
графици безкрай прелиства,
неразбудил дремещ ум.
Тихо аз словата слушам.
В мен клокочи магмен стих!
Чувствам колко му е душно
и изригва ядно в миг.
Чака ме на двора лято
с дъх на бриз и свобода,
синьо, дръзко и крилато.
Вика ме да полетя!
30.06.2017г.