Апокалипсис, Жега

Генка Богданова
Автор: Генка Богданова

СУША
Генка Богданова

Лятото за глътка въздух моли.
Птиците от жажда онемяха.
Листите на тъжните  тополи
към  дъжда молитви  зашептяха.

Сухото корито на реката,
тъжно като ялова утроба,
ден и нощ бленува за  водата,
погубена  от огнена прокоба?

Слънцето, застинало в небето,
земята в зноен плащ обгърна.
Задъхано от жегата полето
повехна, залиня , посърна…

Замлъкнаха и смях и песен,
стопиха се под маранята.
В деня, от огнения  ад донесен,
измъчена предаде се земята.

Напукаха се устните й жарки,
зарони жито като сълзи топли.
заплакаха и тъжните жътварки,
песента превърнали във вопли.


(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Молило лето – воздуха глоток
От жажды даже птицы онемели
И каждый малый тополя листок:
«Дождя, дождя…» - шептал он еле-еле
 
Корыто напрочь высохло реки
Урчит его иссохшая утроба
Ушла вода, засохли родники
Их так жарою наказало небо.
 
Застыло солнце в синих небесах
Огонь плащом укрыл их всеобъемлющ
Гуляет смерть в пшеницах и овсах
Ветшает колос падает на землю.
 
Исчезли песни и весёлый смех
Погубленные адскою жарою
И нет дождей и сухо как на грех
Унылый дух витает над землёю.
 
Трещит земля от зноя и жары
И колос в землю падает слезою
И тяжело рыдают косари
Их песни обернулись громким воем.