Автор: Генка Богданова
Цигулката ти, нежна и разплакана,
сърцето ми окъпа във сълзи.
И трепнаха в душата неочаквано
надеждите, крилатите мечти.
Олекна ми! И сякаш се пречисти
сърцето ми след сладките сълзи.
Сред звуците кристално чисти
човешкото у мен се прероди.
А после пред картина спрях.
Погледнах я и сякаш онемях.
Художнико, с какъв покой
дари ме днес таланта твой!
Духът ми пожела да полети
и нова песен в мене се роди.