Автор: Генка Богданова
Нощта е моят ден.
Тогава оживяват
и стиховете в мен,
и мрака озаряват.
Под ярките звезди
и тишина звънлива
в душата ми кипи
мелодия игрива.
За грижи е денят -
труд и задължения.
И страстите кипят,
трупат се вълнения...
Нощта ги укротява
като реки пенливи,
в този миг изгряват
виденията живи.
Нощем духът скита
в пространствата мечтани,
не моли, не пита,
не спира пред забрани.
Нощта е медоносна,
бременна със сладост.
Тихо ме докосва
изживяна радост.
Душата се разтваря
спокойно като цвете,
пламък в мен разгаря,
и стихват ветровете.
Ронят се звездите
над думите родени,
чувства преоткрити
кълнят благословени...
Отключени мълчания
и изворите живи -
обич и желания,
заливат всичко сиво.
Нощем, уморена,
душата се преражда.
Със стих е утолена
и вечната ми жажда.