Автор: Генка Богданова
Защо не спиш, сърце,
когато всички спят?
Под ясното небе
вълнуват те, шумят
в тишината сънна
мечти - море бездънно.
Изгарят те на клада,
разпъват те на краст,
пламти кръвта ти млада,
сънуваш плодна пръст.
И птиците те викат,
звездите те зоват,
ичувства силни бликат,
и пеят, и звънят.
И раждат се видения-
на чувствата деца,
по-ясни от знамения,
от грейнали слънца.
Красиви като цвете
и приказна мечта,
по-волни от крилете,
кръжащи над света...
Вълнуваш се и страдаш
и планове кроиш,
преливащо от чувства
не можеш да заспиш.
Недей, недей приспива,
вдъхновението в мен,
със стихове и песни
да срещам всеки ден!