Автор: Генка Богданова
Бих могла да бъда вярна сянка твоя,
балсам да бъда за сърдечните ти рани.
Да съхраня за теб удобствата, покоя,
да те лекувам от горчилките събрани...
Но аз жадувам с теб да полетим
над грижи делнични, над всичко сиво.
В душите светлина да съхраним,
на свободата - пламъчето живо.
С крилата на духа си да те галя нежно,
с мечти да те дарявам, с песни чудни.
Не само сред уют, а в свобода безбрежна
да съхраним със тебе чувствата си будни.
Не мога да съм само плаха сянка твоя
но с песни ще лекувам всяка твоя рана!.
Ще те даря с любов, с удобствата, с покоя,
но позволи каквато съм - до края да остана!