Автор: Генка Богданова
Не ме превръщай в чучулига няма!
За мен ще е трагедия голяма ,
до тебе мълчалива да живея,
душата да помръкне, да не пея!
Не ме превръщай ти в безкрила птица!
Моят дом са твоите зеници,
аз винаги при теб ще се завръщам,
с нежност и любов ще те обгръщам.
За свободата ми - от теб дарена,
и все по – влюбена , и окрилена,
красиви песни аз за теб ще пея,
до теб щастлива дълго ще живея.