Автор: Генка Богданова
Липсваш ми! Тъжна е всяка раздяла.
Тогава се питам, как съм живяла
без теб осемнадесет дълги години?
Без топлия поглед в очите ти- сини,
когато съм в плен на чувства красиви.
Без тъмния поглед в очите ти – сиви,
когато си гневен и гледаш тревожно.
Днес зная, без теб е било невъзможно
да бъда щастлива и мъдра, и зряла.
Щом съм до тебе, чувствам се цяла.
С тебе носим душа поделена –
две половини от цяла вселена.
Щом си до мене, аз знам, че живея.
За теб и чрез тебе душата ми пее.