Автор: Генка Богданова
Любими мой, косата ти сивее
и няма пламък в твоите очи,
но все за теб сърцето ми копнее
и всеки миг без тебе ми горчи.
За мен и днес косата ти чернее
и греят в твоите очи звезди.
Сърцето влюбено във тебе пее
вълшебна песен в моите гърди.
Очите ми те търсят сред тълпите
от млади,здрави,бляскави мъже,
и чувствата ми силни, преоткрити
заплитат чудно бисерно въже.
А то със нови чародейни сили
привързват преданото ми сърце
за твоето добро сърце, мой мили,
като с невидими добри ръце.