Римма КАЗАКОВА
СОФИ’Я – СО’ФИЯ
В Болгарии ее называют СОфия
Ах, СофИя – СОфия!
Как ни назови я –
ты из солнца соткана,
СОфия – СофИя!
Так издревле водится:
В шуме, звоне, гуде
сходятся-расходятся
здесь пути и люди.
Купола высокие –
славы часовые...
Ах, СофИя – СОфия,
СОфия- СофИя!
Вольная, престольная,
добрая столица!
Как в тебе история
величаво длится...
Город чистой совести
в годы непростые –
ах, СофИя-СОфия,
СОфия-СофИя!
Нежно благодарствую,
вовлекаю в сговор
речь твою болгарскую
и российский говор.
И одни истоки я
вижу их святые –
ах, СофИя-СОфия,
СОфия-СофИя!
Ах, СофИя-СОфия,
как ни назови я,
ты из солнца соткана,
СОфия-СофИя!
Ах, СофИя-СОфия,
свойски назови я.
Южно слънце стопля я –
СОфия-СофИя!
Тук от стари времена -
в шум, със звън и тропот –
срещат , разминават се
времена, народи.
Куполи високи бдят
и камбанарии.
Ах, СофИя-СОфия,
СОфия-СофИя!
Волна, ведра столица,
хубава, човечна...
Твоята история,
как е дълговечна!
В тежки дни, условия
буря не преви я.
Ах, СофИя-СОфия,
СОфия- СофИя!
С благодарност пълна съм
и въвличам в сговор
словото ти българско
с руския ми говор.
От едакви корени
мощ и сила пият –
Ах,СофИя-СОфия,
СОфия-СофИя!
Ах, СофИя-СОфия!
Свойски назови я.
Южно слънце стопля я –
СОфия-СофИя!
Превод от руски: Виолета Божилова