Автор: Генка Богданова
Събужда ме някакво радостно чувство...
До мене леглото отдавна е пусто.
Долавям учудена скъп аромат -
сладък и нежен, и много познат.
За моят празник някой е свил
букетче от здравец и стрък изкласил.
Ни рози, ни ценен подарък голям,
а трепва в сърцето ми радостен плам.
С букетчето скромно, оставено там,
без думи погали ме ласкава длан.