Автор: Генка Богданова
Не спирам да мечтая и в ранната си есен.
Ще ми звучат до края и музика е песен.
Не мога за забравя мечтата си младежка.
Ще следвам неотклонно съдбата си човешка.
Не искам да унивам за дните преброени.
Не трябва да приспивам очите уморени.
Не мога да се спирам, не е завършен пътя.
Не искам да умира душата ми безплътна.
Не искам да изстине и любовта гореща.
Ще се превърна в тиня, в тресавище зловещо,
щом спра да се вълнувам, да пея и да плача.
Какво тогаз ще струвам? Какво тогаз ще знача?
Дано горещи чувства докрай да ме люлеят,
докато спра да чувствам, тогаз да ме жалеят!