Автор:Генка Богданова
Годините отлитат като птици.
Годините текат като река.
Изгрява мъдрост в моите зеници,
но в тях блещука мъничко тъга.
Сега съм като щедра плодна нива.
Сега съм като златен клас узрял.
В мен радост, ала и тъга преливат,
животът на зенита си е спрял.
След мене отлетелите години
се вият като дълъг път сребрист.
На детството ми небесата сини,
и на младостта ми небосклона чист
със светлина душата ми огряват.
Зрелостта бе щедро благодатна...
Днес спомени красиви озаряват
пъстроцветната ми есен златна.
Налива сладост като пчелна пита,
в мен спомена за пълноценни дни,
за труд, успехи, за съдба честита,
любов, мечти, човешки добрини.
Богата съм сега с товара ценен
на извървения достойно път
и с любовта, съкровище безценно,
дарила ме с деца, семеен кът.
Пред мен се вие още път далечен
и ме очакват още много дни.
Ще следвам вярно повика сърдечен:
ЧОВЕК ДОБЪР ДО КРАЯ ОСТАНИ!