Автор:Генка Богданова
Чуй ме, Смърт, не се ласкай!
От среща с теб не се страхувам.
Аз знам, живота има край
и няма смисъл да тъгувам.
Но ще преглътна гордостта,
ще пренебрегна свойта воля
и не от страх и суета
за отсрочка ще те моля.
Моля да не се скъпиш,
кратки дни не ми отреждай!.
Не бързай ти да ме приспиш,
без време ТАМ не ме отвеждай!
Не ми прекършвай ти крилете,
не спирай още моя полет!
Аз имам песни недопети,
сънувам още бяла пролет.