Автор: Генка Богданова
За кой ли път от тебе аз съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Ти гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
-Успях! И този път накарах го да страда!
Но рано ти е, рано още да ликуваш1
победата поредна да празнуваш!
Духът ми жив, до днес непобеден,
изправя се отново, от надежди окрилен.
Да се преборя с теб, Животе, ще успея!
Повярвай, имам силна воля да живея,
сърцето ми човешко да се радва пак –
за сигурна победа туй е верен знак.
Да, ти ликуваш днес, но знай, че имаш грешка!
Заклевам се пред теб, душата ми човешка
и този път от страх не ще да коленичи,
към теб молба за милост няма да изрича!
Ето ме! Изправям се като тръстика дива,
усмихвам се отново. Аз съм жива, жива!
И знамето на светла вяра и надежда
към нови битки с тебе ме повежда!