* * *
Повтарят щурците космичния звън,
тревите потъват във лятната дрямка,
потокът забързан бълнува насън,
гората почива под нощната сянка.
Умът ми се губи в догадки и смут,
душата, в небето загледана, чака
да види следата от лунния плуг,
да тръгне по нея, загърбила мрака.
Щурците повтарят небесния звън,
упойва ме мириса на сенокоса...
Обичам! Обичана нека да съм,
че медени чувства в сърцето си нося...
Мария Шандуркова