Покой и канари… Море.
Виси над бездна мисълта.
Ай-Петри! Полет и...небе.
Покров божествен над света!
Стърчат настръхнали скали,
закрилят сънни брегове –
гнезда потайни за мечти…
Каскади…Дивни лесове…
Понасяш се над пропастта,
плетат ти люлка ветрове,
а ласкав облак пелена
от захарен памук тъче.
Такъв те знам – безумно смел.
Усмихнат, махваш ми с ръка,
най-острия чукар превзел,
и продължаваш към върха...
Това е твоят Кръстен ход!
Мълвя: „Спаси и съхрани!”
Кога по въжения брод
обратно ще се върнеш ти?!
С възторзи светли пълниш гръд
и дързост в погледа гори.
Към Бог най-чист откриваш път,
Ай-Петри щом си покорил!