Автор: Генка Богданова
Когато се прощаваме с поет,
не трябват сълзи лицемерни.
Когато се прощаваме с поет,
боли от загуба безмерна.
Когато се прощаваме с поет,
сърцата страдат мълчаливо.
Когато се прощаваме с поет,
у нас е празно и горчиво.
Когато се прощаваме с поет,
мъката ни е стократна.
Веднъж в небитието призован,
не ще го върнем тук обратно.
Когато се разделяме с поет,
странна тишина настава,
птиците уплашено мълчат,
скърби денят с поета се прощава.
Когато се прощаваме с поет,
душите в самота ридаят,
Чувстват се изгубени в света,
утеха и покой не знаят.
Когато се разделяме с поет,
слънцето дори се натъжава,
за миг поспира в своя път
и почит на скръбта отдава.