Марина Цветаева - Я словно бабочка к огню

Мария Шандуркова
Марина Цветаева (26.09/08.10.1892-31.08.1941)
***Я словно бабочка к огню

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Към пламък се стремих, летях,
тъй както пеперуда жива
към свят вълшебен - любовта,
да ме наричат там любима! 
Там всеки ден - особен, нов
от нищо аз не се страхувам,
прекрасната страна - любов,
там щастието съществува!

Дойдоха други времена:
теб няма те да лъжеш даже.
За любовта  узнах - страна,
където всеки е - продажен.
Беда е моя, не вина,
че аз съм образът детински.
Любов - лъжливата страна,
там всеки жител е неискрен. 

Защо заплаквам аз сега
и се усмихвам непонятно?
Любов - изменчива страна,
там всеки в нея е - предател.
Но ще поникне пак трева
през всички пречки и стихии.
Любов - възторжена страна,
единствено сме там щастливи.

Превод: Мария Шандуркова, 27.08.2017 г.

----------------------------------------

Към плАмък се стремИх, летЯх,
тъй кАкто пеперУда жИва
към свЯт вълшЕбен - любовтА,
да ме нарИчат тАм любИма! 
Там всЕки дЕн - осОбен, нОв
от нИщо Аз не сЕ страхУвам,
прекрАсната странА - любОв,
там щАстието съществУва!

ДойдОха дрУги временА:
теб нЯма те да лЪжеш дАже.
За любовтА  узнАх - странА,
къдЕто всЕки е - продАжен.
БедА е мОя, нЕ винА,
че Аз съм Образът детИнски.
ЛюбОв - лъжлИвата странА,
там всЕки жИтел е неИскрен. 

ЗащО заплАквам Аз сегА
и се усмИхвам непонЯтно?
ЛюбОв - измЕнчива странА,
там всЕки в нЕя е - предАтел.
Но ще понИкне пАк тревА
през всИчки прЕчки и стихИи.
ЛюбОв - възтОржена странА,
едИнствено сме тАм щастлИви.

------------------------------------------------

                *** Я словно бабочка к огню

                Я, словно бабочка к огню,
                Стремилась так неодолимо
                В любовь, в волшебную страну,
                Где назовут меня любимой.
                Где бесподобен день любой,
                Где не страшилась я б ненастья.
                Прекрасная страна - любовь,
                Ведь только в ней бывает счастье.

                Пришли иные времена,
                Тебя то нет, то лжешь, не морщась.
                Я поняла, любовь - страна,
                Где каждый человек - притворщик.
                Моя беда, а не вина,
                Что я - наивности образчик.
                Любовь - обманная страна,
                И каждый житель в ней - обманщик.

                Зачем я плачу пред тобой,
                И улыбаюсь так некстати.
                Неверная страна - любовь,
                Там каждый человек - предатель.
                Но снова прорастет трава
                Сквозь все преграды и напасти.
                Любовь - весенняя страна,
                Ведь только в ней бывает счастье.