Около дъното
на Деян
Да се спуснеш на тъмното дъно,
изковано от каменна памет,
там, където преплитат се сънно
котви в свойте следи и припламват,
там, където извиват се сини
или тъмнозелени телата.
Онемели, но живи и силни,
те все търсят потънало злато.
Колко века будува водата,
преминава над пясъка, носи
пясък и заличава гнездата
на металните твои въпроси?
Анонимна вода, натъжила
и най-дръзките ти капитани.
Долу, в нея е златната жила,
а по дъното– само останки.
Там— сред пясъчните катакомби–
не ти трябват ни ром, ни сухари.
Само смелост ти трябва да помниш,
че под всяко море спи Сахара.
Георги Рупчев
На дне
Деяну
Ляг на дно крутого бетона
грубой памяти с тьмой замеса,
якоря где блещут сонно
без спортивного интереса,
где дубятся– счёт на тыщи–
онемевшие вечно живые:
сундуки тяжеленные ищут,
нагибая синие выи.
Сколько лет-зим без леченья
каменеют больные проблемы,
Незаметные глазу теченья...
Будь как все, Деян не Немо.
Анонимная хлябь удружила
именистостям: в самобранку
золотую прибрала жилу–
на виду— останки.
В некоралловых катакомбах,
табака без и рома, даром,
остаётся признать и помнить:
под морями спят сахары.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы