Дамян Дамянов. Лирика девяностых

Терджиман Кырымлы Второй
Лирика'90

Поезия?... Сега не са на почит
разнежениет глезени слова.
Площадите като реки клокочат.
Бучи в тях проза зла. И то каква!

Тълпите бълват крясъци и ежби.
В гърла, в юмруци, в стъпки бъбне бунт!
И не отиват лирики и нежност
на тъмния им нелиричен грунд.

Кому е до любов във тези страшни
и нелюбовни времена-барут,
щом хлябът ни с купон е и с опашки,
а зимата ни чака с мрак и студ?

Поезия?... Непоетичен вее
предзимен вятър— остър, мразовит.
Дано снега от проза преживеем...
За лирика една душа копнее,
уви, ако коремът й е сит.

Дамян Дамянов


Лирика девяностых

Поэзия? Не к времени и месту
красивые и нежные слова.
Пузырится сереющее тесто:
на площади— площадная молва.

"Кому стихи без очереди даром?.."
Талон на хлеб в дрожащем кулаке,
казавшийся минувшего кошмаром,
стал явью, как перловка в котелке.

Как баня без воды с нелёгким паром,
где стыд и срам ни сердцу, ни уму,
публичные с общественным наваром
по печени на бис "...тихи кому"

Толпа своё отвоет и отблеет,
возвысятся над личностью носы...
Тихушница, надеюсь, осмелеет:
поэзии душа завожделеет,
когда по горло прозой станешь сыт.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы