***
Ти не помниш ли
как те срещнах в гората?
От дърветата борови
на горския дявол брадата
се увиваше във краката ми.
Кукумявки с очи любопитни,
сякаш са на театър
гледаха как се опитвам
по стръмното да не падна.
И бодяха иглиците борови
по ходилата ми боси...
Тъмно бе, а луната отгоре
с черни облаци си говореше.
И пропаднах -
до потока навярно,
той шумеше – водата не виждах,
но усетих на устните живата сладост...
Светъл елен - ти до мене стоеше.
12.01.2011 г.
Мария Шандуркова
Фото: Пенчо Илиев, Резерват "Стара река", България