Лежах във шепите на есента.
Надскачаха се скакалците с времето,
премятаха се техните телца
в треви изсъхнали и сплетени.
Разнасяше се тежък аромат
на билки и плодове презрели,
и станах аз, и минах непознат
през есента като през празна зала.
И исках аз да се скрия от света
преди плод узрял да ме затрупа,
и търсях изход... като звяр
загубил своята хралупа.
А все така край мене скакалци
се блъскаха във четири посоки,
решили със едничък скок като че ли
във бъдъщето лято да прескочат.
Румен Шомов
Пугаясь стужи как огня
умом игрушечным едва ли,
в ладони осени меня
кузнечики наскоком взяли.
Стелился пьяный аромат
сверхспелой падалки и сена.
Я встал и шёл в яблокопад,
инкогнито, на перемену—
укрытья, выхода искал...
как выкуренный зверь. А осень
была пуста как кинозал
весновиденья до и после.
А саранча металась так,
словно хотела лето
грядущее застать впросак,
как спавшего поэта.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы